едното е под косата,
когато ми обръсна главата
и татуира името си -
другото не е криптография
нито стенография,
а симпатично съм
мастило
и този текст не съществува
за другите
в древен Рим са го правили
от плодови сокове, урина и мляко
с тези естествени съставки,
между изкуственото на редовете
е написано,
а моето със сочното на устните ти
свръхпотентна провокациО!
топя си пръсчето, засмукваш ме
и после обилно слюноотделяш,
отбиваш ме и пиша
за да дишам и едрееш...
в сочен плод, уретра
или виме -
после съм костилката, която драска,
плитко зарита в земята ти
и суче, хапе, гризва,
смуче от влажната пръст,
по-жадно преглъща
и плюе по гърдите ти,
бедрата,
мекото на ханша и надолу
в тъмното на жарния сокак
и лавата, изригваща от кратера,
до изпарението
в теб
сочнонабирам се.