 |  с неясно, но богато минало
и в търсене на грешки и вина -
сега съм помъдряла,
остаряла съм от буреносни облаци
над океаните и многократно плуване
от бряг до бряг
и от вратата до врата, отворена
когато аз затворих моята врата.
Сега се смея на представите си;
плъзвам се със ролери надолу по пресечката
(пред булеварда):
Дум-дум - сърцето бие
с необяснима радост -
краката ми са тук - намерих си ги!
Имам и спирачки!
Усмивката ми - ей така нарочна
и нарочено престорена,
ме кара да се плъзгам непресторено надолу
към топлеща любов -
(тъй топло стопляща както прегръдката на тигър.)
Дълго криeща се, в положение - от низко -
още чакам луминисцентно-въглено-изгряващо
да се покаже скритото в душата ми,
което ще запълни празнотите ни (евентуално).
Може би - надявам се - едва ли(:
Публикувано от BlackCat на 14.05.2005 @ 23:09:04
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
yd
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "почти определено" | Вход | 3 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: почти определено
от Ufff на 14.05.2005 @ 23:26:00
(Профил | Изпрати бележка) | Намерих си краката.Със спирачки!Супер!
Прегръдката тигрова-на сенчести петна-студено, топло, студено, топло!Горещооо! |
]
Re: почти определено
от libra на 15.05.2005 @ 06:21:40
(Профил | Изпрати бележка) | и аз така си ги намерих преди години, а за онова празното, то ту се запълва, ту не се и така си върви животът..
та имаш реални основания да се надяваш )
поздрав |
]
Re: почти определено
от libra на 15.05.2005 @ 17:03:33
(Профил | Изпрати бележка) | а аз след като преминах през "бебешките стъпки", ето така:
Все някога ще спре това сърце
но до тогава,
ръцете са зад бялата линия
на старта сме,
отново,
нащрек
за гърмежа,
по натам ще го мисля,
сега съм цялата слух,
пружина натегната,
свита на топка
от вътрешни напрежения,
сега съм катапулт
опънат до крайност,
компресирано движение,
ако не съм победител
съм нищо
ти обичаш победители..
|
]
Re: почти определено
от yd на 15.05.2005 @ 18:09:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | не - не обичам побетели и мен си като победител не признавам:)
Често стъпката ми е плаха,
винаги внимавам докато
дойде моментът на лудия бяг:
Втурвам се от стаята навън,
взимам стълбите по три наведнъж,
скачам на улицата...
Трудно ми е да се настигам.
Свивам покрай кофите за смет -
ето я къщата, в която съм отрастнала
и зеления филодендрон,
сцепил с корените си саксията.
Обикалям веднъж - да убия скоростта.
Виквам от болка, защото
в палеца на левия ми крак
влезе трън.
Най-после съм в къщи.
Сепната спирам зад вратата,
вече захлопната,
подпирам се на гардероба,
несигурно поглеждам бебешката проходилка,
засмивам се
и влезнала в нея
започвам да обикалям стаята.
|
]
Re: почти определено
от libra на 15.05.2005 @ 18:19:54
(Профил | Изпрати бележка) | мила yd аз това "в къщи" го нямам...от четири години
така че това да съм победител не е избор, това е единствената ми възможност
и този ти стих дето сега ми го написа като коментар е хубав да знаеш, въпреки че малко ме натъжи.. |
]
]
Re: почти определено
от libra на 25.05.2005 @ 22:15:41
(Профил | Изпрати бележка) | да разбрах те, аз си имам една синя стая...пред вратата и оставям грижите и проблемите (поради което един приятел се шегува с мен, ами ако мине някой и ти вземе ))...тя е реална, от няколко години не живея в спомени и фантазии
|
]
]
Re: почти определено
от yd на 15.05.2005 @ 16:55:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | оценявам обаждането ти, може би късно, но без съжаление:
"от една седмица (повече, може би) умирам
без студа който така ми харесва
и който знае как да ме убеди
и да ми прави компания "
специално ти благодаря:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 833
ХуЛитери: 1
Всичко: 834
Онлайн сега:
