автор: Mojsei

Измерение
на
екзистенциалното
като
еманация


Еманацията на вдъхновението
бележи моя път,
а тя е изтъкана
от щедростта на благодарността
и преминава в озарението
на смирението ни
чрез тъждеството на приятелството.

Огненият лъч
на съпреживяването
те обгръща в интимността
на римите ми,
даряващи ти ритъма
на чистотата,
чрез която потъваме
в тишината
на овладяната безграничност.

Ти ме посрещаш
с усмивката
на твоята ведрина
и потънали един в друг
се понасяме
в измерението на диханието,
а то е неподвалстно на описание…

В това измерение разбираме
значението
и смисъла
на съществуването
чрез полъха
на съпреживяването,
което прави сетивата
огнени
чрез тъждеството
на различието ни.