автор: azz

в отговор, но всъщност опровережение
На Деситенева (но на обратно)


Защото любовта умря.
И в мъртвите ми сънища възкръсва само,
Защото пари гъста самота
С по- тежка и от грях ръка
На бледото ми рамо.

Защото ме разпънаха- Не за вина
сънят ми беше тъй наказан,
И нищо, че бях щедра и добра,
залюби ме
сторъката омраза.

И дълго из душата ми реди с мъртвешки пръсти
ледена мозайка
И сълзите ми даже прегори
На моя смях обрулен
Страшната хазяйка.

Защото дълго търсих те- И ти дойде,
за да промушиш
С поглед тръпнещите длани,
Които бях протегнала- да ти даря небе,
Със трепкащи звездички
от очите ми събрани.

***
С обич мило момиче, обърни го на опаки! Наобратно, наобратно!!!!