автор: dafna

на сестра ми

Обувките, които ми подари съдбата,
ме оставиха боса на чужда земя,
в която се раждат често
пророци.
Аз не прозрях веднага това.

Гледам сега -
боси и нищи край мен се тълпят
да ми подаряват обувки:
да ги възнеса,
а тайно искат да чуят
"Разпни го!"

Съдбата, която до вчера ме водеше за ръка,
ме изостави край ерусалимската крепост
заради съблазънта
да пренапише себе си...
Аз вървях край езерото Галилея
- богата и боса грешница
по камъните за утре.

С обувките тази скъперница
ми подари пътуване.
Без тях - очи:
за божието и за кесаревото.