автор: angar

Пациентката на Врабчев* му казА веднъж:

- Иска ми се да се любя със страхотен мъж!
Нямаш ли сред твойте "болни" някой пациент
със магарешки, със слонски, с конски градиент?

Доктор Врабчев й отвърна:

- Нямам пациент
със такъв, какъвто ти се иска градиент!
Знаеш че при мене идват все мъже с проблеми -
или с малки, или с меки; никога - с големи!
Ала, ако много искаш, мога да те пратя
в Добруджа, а там живеят, четох, трима братя.
И от разни пациентки чувам да разправят -
че с големи градиенти тримата се славят.
И едно от сто да бъде вярно, що се писа,
пак ще бъдеш предоволна и ще ти артиса!

Вземаш самолет за Варна, после - с автобуса!
Пътищата там са равни - няма да ти друса!
Ще кръстосваш, ще разпитваш, сама ще се звериш...
Щом ги има - сигурен съм че ще ги намериш...!

Моя Добруджа прекрасна! Който те познава
прелестта ти, щедростта ти - вечно ще възпява!
Някой казва: снажни хора ражда планината!
Но аз знам, че всичко едро расне в равнината!
Едри пъпеши и дини, тикви - великани!
В Добруджа дори врабчетата са пеликани!

Само тези трима братя никой не ги знае!
А дори и да ги знае, си мълчи и трае!

"Ясно е защо ги търсят - само за в чужбина!
Симеон ще ги изпрати в своята родина,
за да им се радват разни дони и мадони,
а пък нашенки ще ходят все с празни бидони!
И защо за тях разпитва тази реститутка?
За да ги приватизира за своята лира!"

Вече без надежда броди из степта жената.
Мрачно й е на сърцето, влачат се краката.

Изведнъж - какво да види! Във лятната жега
стадото овчар подкарал. Не с кривах, не с гега!
А с какво ги е подкарал? Ще мълча, ще скрия!
Но и без да съм го казал - сещайте се вие!

Тук са "ХуЛите" - не може "пенис" да се каже!
Светла** ще ми се разсърди и ще ме накаже!

Засияла в миг жената и се приближила,
гледала го, щипнала се и се възхитила:

"Всичко било вярно, значи! Истина! Така е!
Досега мечта ми беше, а сега - наяве!"

Приближила и му рЕкла: - Дълги дни се скитам
най-накрая те намерих и ще те запитам:
ти ли си човекът, който с най-голям се слави?
Аз навсякъде го търся, за да ме оправи!
Женска клетва съм си дала, тя е още в мене:
че единствено за него аз ще се оженя!

А овчарят тялото й със очи обгърнал,
след което й отвърнал - тъжен и посърнал:

- С най-голям от всички аз съм само в наше село.
С още по-голям е брат ми - в съседното село!
Хващай пътя през гората - ще се засечете!
Тука аз паса овцете, брат ми е с конете!

Весело върви жената и от радост пее:
вече знае - щастието скоро ще я сгрее!

И душата й ликува, и хвърчат нозете!
Вижда дъб. Под него сбират жълъди конете.

А човека щом съзряла - взела да се пули:
брули жълъди човекът, но с какво ги брули!

Брули ги с... Но не, не мога, трябва пак да скрия!
Светла ще ми се ядоса и ще ме изтрие!

Първо ахнала жената, после приближила,
гледала го, щипнала се и се удивила:

- Ти ли си човекът, който с най-голям се слави?
Аз навсякъде го търся, за да ме оправи!
Женска клетва съм си дала, тя е още в мене:
че единствено за него аз ще се оженя!

А конярят тялото й с жаден взор обгърнал,
след което й отвърнал - тъжен и посърнал:

- С най-голям съм аз, но само у нашето село!
С по-голям е брат ми - даскал в съседното село!

Пак върви напред жената, и на глас си пее.
Често нещо си представя и си се засмее.
Тъй доволни са жените и така щастливи,
ако тръпнат някой скоро да ги ощастлИви!

Ей пристига и пристъпва ведра във селото,
сред което се белее весело школото.

(Аз и селото бих казал, ала се уплаших -
изпълнения такива не търпи Абрашев***!
Ще го уволни човека, ще му вземе хляба.
После аз ще съм виновен, а това не трябва!)

Влиза в класната му стая до уши засмяна,
и се спира до вратата като закована:

даскалът седи на стола точно пред дъската,
а змията си проточил напред до стената.

От дъската - до стената, между чиновете!
А децата, наредени, я държат с ръцете!

Под команда "раз-два, раз-два" - сещате се вие
какво могат да му правят! Не варят ракия!

- Ти ли си човекът, който с най-голям се слави?
Аз навсякъде го търся, за да ме оправи!
Женска клетва съм си дала, тя е още в мене:
че единствено за него аз ще се оженя!
Само, моля те, не казвай че си имаш братя,
че от теб са по-големи и така нататък!

- Имам, ала да ги търсиш няма да те пратя -
По-са малки те от мене и ми казват "бате!"
По-голям от моя няма никъде, да знаеш!
И решиш ли да ме вземеш - няма да се каеш!

После - сватба. За сватбата какво да ви кажа?
Една малка случка само още ще разкажа:

Всичко вече е готово. Гостите пристигат.
Маси има, гозби има - пейките не стигат!

Даскалът е умно нещо - изход пак открива!
Вместо пейка, гордостта си на каре завива.

И на тази нова пейка всякакви сватбари
са насядали набързо - който както свари.

На главичката на члена, както се полага,
радостна, нетърпелива, той жена си слага!

Седнала до него, ала мирна не застава.
Сяда става, сяда става - все за нещо шава!

Още като седна знаех какво ще се случи!
Като скокна тази пейка, като я набучи!

Седналите върху нея се изтъркулиха -
пак добре, че тиквите си в пода не разбиха!

А пък булката едва не хвръкна през комина -
малко бе поразкрачЕна, затова не мина!

Всички гледат вцепенени, никой не изкряска.
Само тъщата внезапно взе да ръкопляска:

- Птичко моя лекокрила, щерко моя мила!
Искаше го, търсеше го - и си го открила!
Докогато бъдеш жива, щерко моя златна,
Все така да си щастлива, здрава и благатна!

Свършвам вече! И по-страшни глупости съм писал!
Но каквото да напиша - няма да ви слисам!

Колко по-невероятни случки сте видели!
Рязани сте, цепени сте - и пак сте си цели!
_________
* Доктор Врабчев - известен лекар-сексолог.
** Светла Стайкова, с литературен псевдоним Black Cat - поетеса, администратор в сайта "ХуЛите".
*** Абрашев - популярен, почти анекдотичен министър на образованието и културата
в първото правителство на Симеон Сакскобургготски.