автор: via

За първи път без очила,
за първи път - на сцена.
А все едно не съм била
или съм неродена...

Заселена във епизод
по- тесен от живота,
все ми е малко да съм аз.
Бездомна като котка,
щом ме застигне любовта-
и искането стихва.
И се катеря към върха,
на камъка пониквам...

Не съм ли идвала преди,
познавам ли децата си,
или случайно ги родих
с мечтата за нататък?
Отново същите въпроси
и същата наивност...
А ме застига любовта,
като лавина.