Не моля за вечност,
макар че човекът
суетен, несдържан
все гони я...
Не искам изцяло
във теб да проникна;
да развенчая
докрай ореолите...
За грахче от нежност,
за поглед се моля,
за щастие кратко
като сън несънуван.
Защо се боиш
мъдрееш, премисляш
пътека от умност
ни дави в безумие.