автор: osi4kata

Ненавиждам светофарите,
даже и да светят във зелено,
мелодрамите и аерогарите,
влаковете и кафето си студено...
Страх ме е от лекото убождане
под ребрата - горе, вляво...
и от хора със финансови възможности,
дето умствените им такива превишават.
Не харесвам август да е зимен,
а звезди да пържи януари...
Не харесвам стихове без рима,
те са сякаш писани от царя.
Мразя да обичам нескопосано,
ама винаги така се случва..
Думите пристигат после...
Ненавиждам любовта на бучки -
като захарчета... Предпочитам да е цяла.
Не по малко... Не като на куче
(кучето от захар ослепява)...
Страх ме е от леките болежки
под ребрата - горе, вляво...
Влаковете дишат тежко,
светофарите се забавляват,
че ги ненавиждам и в зелено...
Август се е спретнал в бяло...
Януари в жегата се пени...
Мелодрамите са писани за бабички,
да реват за тъпотии...
със сълзи на малки захарчета -
пики, купи и спатии...