автор: Veniamin

Да бъде нощ!
…и да засеем щастие
подобно сетни семена…

        Виолета Христова


Кой включи вентилатора
да вие срещу пламъка на свещите?
Кой загаси огъня с кикота на хиена?

Страхът има пипала
и в тъмното
черешовото клонче не е надежда.
Когато сенките са сестри на инстинктите,
мислите са сови,
накацали върху ръката суеверно.

Боим се от себе си
и в прилепи се прераждаме.
Жадно пием кръвта на луната
и в пещерите на отчуждението
заспиваме…

Кога денят ще дойде
и първи петли ще възвестят за светлина…

От семената сетни
покълват ангелските цветове.