В прозореца се блъсна сянката на птица.
Небето зад стъклото потрепери...
Первазът сякаш посивя от перушина,
която повече крила не ще разпери.
Посреща я смъртта с безмълвен писък -
смълчана песен към последен полет.
Една сълза... Невярваща зеница,
в която тихо гасне устремът нагоре...
Когато нощем се разплаква вятърът,
скрил в пазвите си ехото й песенно
чело опирам на прозореца и чакам...
Не казвай, че е пролет.
Есен е...