автор: Mandaluga

Сега съм пяна - нежна и солена,
усмихната и нехайна, родена
от дълбините,
раждащи Афродита;
бяла пяна, полепнала
по (съобщения в) бутилки,
любовни (отровни) стрели,
хартиени (изгнили) лодки,
(Изгубена) обувка, (плажни) мечти,
лоши думи, дълбоки рани, суети
и други (изхвърлени) боклуци.

Вече съм прозрачна.
за нищо не се закачам,
не полепвам, не ме улучват,
нищо не чакам.
Преливам във формите,
гъвкава и жива;
мирозданието е красиво,
бъбриво - вибриращо.
Нямам мечти, но
бъдещето моделирам.