автор: agresive

Стъкове, цветя, желязна руда...
Луда съм, нали?
Да - луда!
С ръце оголени,
със голо тяло...
Очи отворени -
светът е в огледало.
Небе разкъсано,
слънца закрити...
Опитвам се да грейна
под звздите...
Без дрехи, гола,
без подслон и сянка...
Вървя без път,
а се унасям в дрямка.
Душа - обвита в кадифе,
стои в килия...
Очаквам пиршество,
а в локвите се мия.
Мизерия, цветя...
Надежда търся!
Прошепвам на нощта
и тя се връща.
Калява ме без сън
в желязна руда.
Луда съм, нали?
Да - луда!