автор: Rumir

- Ооооо, Батка!
- Къде се губиш бе, майна?
- Как къде бе, ковем гаджета. Жив класик станах на любовния жанр.
- Ай стига, кви си ги свършил?
- Ква мадама свалих - огинь и пламик. Цицата и е колкото мойта глава.
- Аз познавам ли я?
- Как ли пък не. Не можеш да ги познаваш всичките. То аз се запознах с нея след третия секс. На мен много не ми пукаше, но тя абсолютно вежливо - "Приятно ми е" - вика и ръка ми подава. Ти мене Батка, ме знаеш, че си падам по културата - "Приятно ми е" - отговарям и също ръка подавам . И след това отново секс. Обаче се усещам, че съм свършил презервативите.
- Чакай - викам, няма повече предпазни средства.
- Продължавай, няма страшно. Чисто е.
Колебах се половин секунда. Ако се мре да се мре, поне ще знам от какво е, и смъртта ми ще бъде напълно доброволна.
На сутринта на входната врата се звъни.
- Мъж ми се прибира.....
- Хехехехе- смея се аз- от командировка, нали?
- Ма аз не ти ли казах, че съм омъжена?
Сърцето ми заприщи гърлото , ти казвам. Дъха ми секна. Но веднага се сещам за ония вицове и почвам да търся гардероб. Оня, нейния през това време го чувам как отключва вратата. Тука гардероб, там гардероб, гардероб Батка, нема. Егати и спалнята си викам, как па баш гардероб да нема. И скоропостижно плонжирам под леглото.
- Хахахаха....
- Смей се ти , обаче никак не е лесно.
Мадамата печена:
- Скъпи - чувам-що не се върнеш до магазина да купиш закуска, ей сега слагам кафето.
Точно тия пет минути ми бяха достатъчни за да се озова през три улици в четвърта.
От тогава вечер, когато се прибирам в къщи, все нещо ме гложди така под лъжичката, неспокойно ми е и тайно си проверявам под спалнята.
- Батка, у вас нали имате гардероб? Мани ги вицовете, Отваряй го от време на време, вервай ми.
- Ту да му се не види, бе майна. Знаеш ли, че си прав. Освен това трябва да се проверява зад дивана и на балкона, нещо се сещам аз. Къде го срути това чудо?
-В едно кръчме. Обаче немам спомени. Бях с две други мацки. Следващия път като ги видя, срам, не срам ще ги питам, като какви съм ги вършил там тая вечер. Те дискретни за сега - траят си.
- Брех да му се невиди, майна...
- Оня ден, Батка си забравих ризата у тях. Тя прибрана жената, изпрала я, изгладила я и в бързината я подредила при ризите на мъжа си. Горкия човечец, така се зарадвал, щото решил, че жена му, му е направила подарък. Хубава ризка беше, много държах на нея. На мойта в къщи и викам - аз пуловерите вече на голо ги нося, лято идва, жега.
- Ми толкова ти е акъла-ми казва. За това ли ми разправяш, че от две три седмици грип на крак караш, та от притеснение да не ме заразиш, нещеш като си легнем да ме докоснеш.
- Умница си ми ти- отговарям- и веднага си представям оная огнена фурия. Обаче така най-много още една две седмици да докарам. За повече нема да има силици.След това ще бегам бърже. А аз много бърже мога да бегам. Пък и връзка, любов, това вече си е чиста проза Батка. Сиво ежедневие.