автор: yd

Нежното докосване на дъжда днес
ме дезориентира;
забавя рефлексите ми,
ориентирани към душ сутринта,
към мъглата по пътя за работа ми
и за лактите в автобуса.

Така или иначе той (дъждът) е повече (само днес)
от облаците предвидени в празничен ден,
и в повече от мечтите ми за
присъствието ти
докато чакам теб
и докато мога да събера целия свят в дланите си
- ето така -
може би, даже в една.