автор: libra

One More Kiss Dear..
Vangelis

Не исках много
само да ме прегърне някой
после горчиво си тръгвах
нямаше значение кой
не бяха любовни истории
в тъмното се сбогувах и нямаше утре
там където дъждът плачеше
заради моите сухи очи
там блестяха самотните улици
и се отразяваха светлини в светлини..
Онази нощ бе по различна,
трептяща от напрежение,
събрала всички стихии,
и имаше хорове от разгневени ангели,
и яростни мълнии преплетоха нещо,
и урагани свистяха и клони се чупеха,
и светът се рушеше от отчаяние,
тогава просто се вкопчихме,
полудели от страха за загубване,
в малките си светове разрушени,
това беше нашия вик във вселената
пронизителен и зовящ милосърдие
и тогава стана необичайно и тихо,
и стана ден и слънцето светеше,
а ангелите отлитаха нейде с бурята,
и стана тихо, като при сътворение,
и прегърнати се усмихвахме,
а около нас се виеха дъгите,
но не се пускахме, здраво преплетени,
и тогава нещо се случи,
някакво разместване във вселената,
нови светове сътворени избухнаха,
и преминахме през тунела,
това не беше любов, беше повече.