І част
- Какво казва астрологът Валтхер? - зададе въпроса си Молд към Еничаря-дяволопоклонник Халдар.
- Разгадал е звездната карта на мъдреца Вирош, намерена в подземния град в Арабия.
- Къде се намира обелискът на Черния Козирог?
- Картата сочела далеч на север. В ледената пустош Кратхал.
- Трябва да потеглим за там още тази седмица. Точно в неделя. Ще тръгнем аз, ти и астрологът.
- Препоръчвам Ви, господине, да вземем още един човек. Човек, който умее да води битки, чрез силата на неговия бог.
- Да не говориш за отец Матей?
- Да.
- Според мен, той е слаба карта, но ще го вземем с нас. Трябва ни и малка армия от около 10 войника да ни пазят от опасностите по пътя. Халдар, погрижи се за тези подробности. След три дена, в неделя, потегляме към Кратхал.
- Както кажете, господине. Ще Ви струвам 3000 златни монети.
- Дадено.
ІІ част
Потеглихме от град Занем към ледената пустош. Проблемите започнаха още първата седмица. Отец Матей се дереше като луд, че нямаме шанс, че ще ни изядат с парцалите. Явно беше изпил някое от моите специални хапчета за получаване на видения и го беше смесил с вино. Абе, лудо копеле е този свещеник.
След три седмици път попитах астролога Валтхер какви са ни шансовете да получим Кълбото на чумата от съществата, обитаващи ужасяващите светове на Черния Козирог. Астрологът ми каза, че носи Ръката на севера. Символ на тъмнината. За повече информация ми даде да прочета неговите астрологически книги. Там разбрах символите на зодиакалните знаци. Видях, че символът на моя знак Водолей е светлината. А символът на знака, към който отивахме, беше тъмнината.
Минаха два месеца път. Миналата вечер изпих едно от моите хапчета. Получих ужасяващо видение. Всички бяхме разкъсани от едно сторъко чудовище с крокодилска глава. А над нас, в много тъмни неизвестни цветове, се беше надвесил един зловещ старец с изсушено лице. Попитах за видението си астролога. Той каза, че съществото, което ни е разкъсало, е било Египетският Дявол. А огромният старец, надвесен над нас, бил Кронос. Или, както сега е известен - Сатурн.
Минаха четири месеца път. Близо сме. Усещам го с тялото си. Болките ми зачестиха...