Един ден
истината ще се счупи
на гладки стъклени парчета лъжа
и всичката любов,
и всичките сълзи на света
не ще превърнат стъклото във витраж.
Един ден
смъртта ще се спъне
в стена от вяра и безумие,
ще се изтупа от прахта
и, загубила своя път,
ще пита смъртните, за да стигне.
Един ден
очите на хората ще пресъхнат
и любовта ще спре да идва,
гола до кръста,
с пурпурна усмивка на блудница,
никой няма да я види.
Един ден
орбитите смело ще се пресичат,
а планетите няма да се докосват,
хората ще говорят,
а ще се чуват
и безбожни ще вървят към Ханаан.