автор: desiteneva

Понякога е нужно време, много време, за да осъзнаеш от какво в действителност имаш нужда и да разчупиш оковите на собствените си страхове и въздържание...

Понякога е нужно да изпиташ тъпата болка от несподелените мигове и да откраднеш обратно сърцето си, което така ти е нужно, за да живееш... истински да живееш. Заради себе си и собствения си стремеж към човешко щастие...
Нужни са много самотни и безсънни нощи, в които душа и тяло се борят едно срещу друго, а единственото, което си струва е да ги слееш в едно, да изпънеш нагоре ръцете си и да полетиш... Няма значение накъде, няма значение как, важното е да издигнеш себе си над дребните и незначимите неща и хора, които спират и връзват нозете ти...
Понякога губиш сила и вяра и всичко става така безсмислено, така жалко, така недостижимо, така далечно и чуждо...
Затвори очи за миг и помисли - ти имаш само себе си и отговорите на всички въпроси са в самия теб. Просто е нужно време, за да разбереш, за да осъзнаеш, че всъщност ти си този, който притежава силата и съдбата, това всъщност си самият ти и твоите действия. Точно така - действия. Защо тогава стоиш, проклинайки злата си участ. Действай! Размърдай се! Не се предавай! Само така ще почустваш силата и ще полетиш. Обезателно.

29.07.2004г., Деси