автор: azz

Късно е вече. Думите падат
Като натежали от есен листа.
Късно е. Тъмен и зъл звездопадът
Грабва една заблудена мечта.

Думите страдат. С ридание капят
Върху тъжно- белия гръб на нощта-
някъде там, из дървото на спомена,
трепетличи, забравен, светът.

Тихо е. Само морно отбрулени
Като крясък ехтят във нощта
Думите, в полет надолу залюбили
Своята сетна мечта.

Късно е. Само ли споменът
със разширени от есен очи
Вечно ще чака думи отронени,
да ги събира в прокудени дни?

Думите капят и скръбен ги свива
В своя хербарий сънят,
Бавно оголва се- есенно-тъжен
Белият гръб на нощта.

Дума след дума, златен от есен
спомен рисува в забрава -
Някой се гмурва във пясъка топъл
И късчета слънце раздава....