автор: yd

(са стихове за любов)


                                                        и вятър


Вятърът
          Нахвърля
     Груба скица
                          На вечерната несигурност

          Трудно ще го обясня това -
Та то тъкмо се показа
     ?

и двамата сме се зачели

всеки на страни, а в стаята

е само тази крушка  от 100-тина вата.


и търсим корена на своето начало
ние двамата
под одеалото
покрити
и с бързината на растежа на дърветата.

Мислех си за нещо
Мисълта в очите ти докато четеш
… ти за моята коса, която вятърът развява…
Мислех си за нещо

          Скъпи,
Книгата ми е прекрасна
     Ще се срещнем
Там.