автор: Marta

Живеело едно такова момиченце в един голям град. От съвсем мъничко било инатливо, своенравно и правело само напук. Имало къса стърчаща коса, която само накълцало с ножицата, защото майка му постоянно му говорела, че хубавите и добри момиченца трябва да имат дълги, сресани коси, подредени в красиви плитки.
Злобно детенце с две думи. Напътства го майка му -"Не си гризи ноктите."- то си оръфа до кожа ноктите, "Не скачай в тази локва, виж колко бели чорапки съм ти обула" - то - бух, с двата крака, в средата на локвата. "Не се катери по това дърво, ще си скъсаш новата рокля." - то веднага се изкатерва на върха на дървото и естествено, роклята е парцал. Майка му се моли -"Не се цапай така, добрите момиченца трябва винаги да са чистички и спретнати." - тя, на пук, сядала в средата на огнището и започвала да се тъпче с пепел, ама така се тъпчела, че се омазвала до ушите и спирала чак като я заболявал корема. Затова всички я наричали Пепелядка и никой не помнел истинското и име.
Ден след ден така, майката говорила, говорила, уморила се да говори, хванала тежка болест и умряла. Таткото останал сам с малката Пепелядка. Хората страняли от нея, само бели и безобразия правела. Скоро у дома и дошла нова майка, с двете си възпитани и добре облечени, примерни дъщерички. Кой кого тормозел сега - ха познайте? Пепелядка им слагала жаби в леглата, гущери в обувките, режела им роклите на тънки ленти, панделите им връзвала на котките и кучетата, сипвала им сол и пипер в яденето и се смеела до премала, когато те започвали да кашлят до задушаване. Непоносима била просто, никой не можел да я превъзпита.
Един ден кметът на града давал прием, на който поканил всички местни, заможни семейства с дъщерите си - искал да се огледа за жена, подходяща за неговия син, който бил много тайнствена личност. Всички били чували, че кметът има син, но никой не знаел как изглежда. Бил изпратен да живее в лятната къща на семейството и никак не се появявал в града. Затова и с голямо любопитство всички поканени семейства отишли на приема. Бащата на Пепелядка, по молба на мащехата, заключил малкото чудовище в една стая на втория етаж и завел прекрасните три четвърти от семейството си в кметската къща. Но Пепелядка, заключена не стои, тъй както шило планина повдига ;). Счупила тя с една ножица ключалката, как не ме питай, но била особено упорита и една проста брава никак не можела да и се опре и бегом на приема - ама както си била, рошава, с мръсните чорапи, изгризаните нокти и лекьосаната рокля. Никакви магьосници не призовала да и оправят фасона. Тя и не вярвала в такива чудати създания.
И като се озовала в къщата, кого първо срещнала - разбира се кметския син. Застанали двамата един срещу друг и се вторачили. Защото били съвсем, ама съвсем еднакви, само дето момчето било с панталони и те - леке до леке. Дето казват краставите магарета през девет баира се надушват, та и наша Пепелядка със Заблян, тъй се казвал кметския син. И се хванали двамата и изчезнали на мига от празненството.
1 финал - Като се усетил кметът, че липсва синът му, пратил подире му личния си шофьор. Човекът скоро настигнал бегълците, но като се опитал да качи Заблян в колата, Пепелядка така го ухапала по ръката, че после му били на едно неудобно място инжекции против бяс и трябвало да се лекува със седмици, и не можел да шофира дълго с дясната ръка. А двамата млади зачезнали и ни вест, ни кост от тях.
2 финал - Пепелядка изтървала парцаливата си гуменка на стълбите. Дали я на ловджийското куче на кмета да я подуши и скоро открили младите да се гледат като влюбени гълъбчета под една разцъфнала ябълка край пътя. И гледката била така стряскаща, че в пристъп на лудост, кметът набързо ги венчал. Така новобрачните Пепелядка и Заблян отишли да живеят в лятната вила и там, казват, добре се спогаждали и две дечица си имали,напук на всичко - прекрасни, умни и съвсем редовни.
3 финал - Много скоро след като избягали от къщата Пепелядка забелязала, че Заблян е идеална мишена за всички груби шеги и закачки на които била способна. И се почнала една, спъвала го, слагала му под яката мишки, мажела му седалката на стола с лепило, връзвала му връзкитена обувките една за друг и куп подобни дивотии, докато един ден на Заблян му писнало - то Заблян - заблян, но все има и той някакво чувство за достойнство, пернал и един як, ама як пестник и се прибрал при татко си.
А после казват, че Пепелядка ходила да го търси и била вече съвсем друга. Но това са само слухове.