автор: Rossa

Докато бе Дора
в странство, без умора
Теньо се трудù.
И успя умело
булките на село
да ощастливи.

Ала пуста Дора
все му е пред взора
с оня гъз голям,
дето кат го пипне
и кръвта му кипва:
същи врящ казан!

С другите мадами
взе да го предава
якият пищов.
Хитър, взе да иска
Дора да го стисне,
за да е готов.

Пуста кака Дора!
Да си идва скоро,
че без нея - зор!
Нà, авторитета
нещо взе да крета -
истински позор!

Всичките роднини
викат: "На години
вече си, бе брат!
Веселù се доста,
яде, пи на воля
ала досега

нямаш ни къщурка,
нито взе си булка -
време ти е веч!
Как си го представяш
вечно да ти пускат
булките гювеч?

Я вземи си Дора,
да ти е опора
с тези сто кила!
Лика и прилика
двама сте. И никой
тъй и не разбра

що си се скарáхте
а не се вземахте
двамата със ней.
Ама ти си простък,
глàсиш я, а после
шапката си вейш."

Теньо се огледа,
верно, братовчеда
има си деца.
Наборите всички
бутаха колички,
сал той останà.

И за кака Дора,
оназ кикимора,
тъй му домиля,
че кога се върне
в миг да я прегърне
той си обеща.

Но, за проклетия
лудата фурия
нейде се денà.
Никаква я няма
нито на площада
нито у дома.

Притесни се Теньо
и оклюма гребен
нещастен, злочест.
Дора засънува
как му го целува,
пък той я не ще.

Ох, кошмар ужасен!
Не, не е съгласен
Теньо на това!
Тръгва да я търси,
ако ще в Ню Джърси
да е тя сега.