автор: Mojsei

В сърцето ми кълни желание
преливащо в мойте рими
и става то сериозно изпитание
за искания към мене - мними.
Нов свят в порива открих -
душата си с приятелство отварям
и правя го в конкретен стих:
на радост, споделена отговарям.

На дамите поднасям росна китка,
мъжете призовавам към дела,
но пробата остава плитка,
а често предизвиква и беда…
Но да! Усилието не е напразно -
към нови хоризонти преминавам
в ежедневие, ставащо и безобразно,
което ме заставя да внимавам.

А взорът ми остава ясен
в търсене на тоз наследник,
чрез който идеал прекасен
ще кълни без да ставам проповедник.
Гласът ми някои чуха -
прелистват моите стихове
и таз пътека не е глуха
със свойте първи плодове.

В чувствата съпруга млада,
трепетна в сърдечен зов,
щедро обич ми предлага
и така ме прави нов.
Тя самата, в порива игрива,
прави всичко отговорно -
грее в усмивката щастлива
и дарява ми живот повторно.