автор: rainy

À toi… À moi… À nous
Joe Dassin

За теб.
За нуждата, която имаш да живееш - както трябва;
за обичайните ти, сякаш необходими грешки
и съсухрената жажда отново да повярваш -
достатъчно обратно в годините e бивало;
за неосъзнаваната често разбиваща жестокост,
за скритата, последвала сълза в окото ти
и потребността безизходно да се затваряш;
за раните, и многобройните предателства,
за верността ти, и мълчаливо да оставаш сам,
за порочната (и във обичта) ти гордост,
и непредсказуемите, неочаквани решения;
за неутолимата ти мъжка същност,
за връхлетялото те щастие да ме считаш твоя,
пренесено и в дивия ти ритъм на китарата,
и че те научих отново да се смееш!
За твоето възраждане...

За мен.
За ненаситността ми да ти давам всичко,
за безполезните, но може би красиви стихове;
и отчаянията ми, и непригодността към този свят,
за проблемите, с които не мога да се справям,
и безразличието на всички, за омразата;
за капаните, откъсващи от мен парчета жива плът
и невъзможността да се превъплътя в Мюнхаузен,
за спасението ми във миговете и живота с теб,
и непресъхващата страст първично да те искам,
за ревността, и острите емоции, но и за вярата;
и принципите ми, навярно леко смешни –
от всичко лошо, и от всеки да те браня;
за цената на старомодното себеотдаване;
и съсипващата клаустрофобия от липсата ти.
За моето си завещание...

За нас.
За безпредела на спираловидната ни линия,
и че сме еднакви във това, коети ни запази;
за сривовете, и взаимния ни толеранс,
и глупостите, за които обичайно сме се карали,
и неслучилото се, и непожеланото;
за това, че сме различни, но и се допълваме,
за бъдещите ни деца, родени от нашата любов;
за безнадеждието, и наивната надежда,
за мечтите – несбъднати, но и непредадени.
За безкрайния ни резонанс...