автор: Wendy

За да те имам, влизах в урагани.
Разбунвах смело зони земетръсни.
А ти...ми подари букет от рани...
Не беше този мъж,когото търсех.

Посрещаше възторзите ми вяло.
Но позволяваше да си обичан.
Надеждата да станем с тебе цялост,
разрони се в стена от безразличие.

Напразно се опитвах да събудя
заспалата отдавна мъжка ласка.
И в пътя си към тебе се изгубих,
препъната в безизразната маска.

И ето ме- скована от умора...
От себе си се мъча да избягам.
...Пред мен вратата щедро си разтворил!
Но...днес не искам да прекрача прага.