автор: paperdoll

Мълчиш. Поглеждаш към земята.
Присвиваш устни, вдигаш рамене.
Кое момиче ти зовеш в душата?
Със кой пътуваш към незнайни светове?

Въпрос без отговор. Незнание.
С очи и жестове ми отговаряш само.
До болка тънещи в мълчание
стоим насреща си и търсим пламък.

Аз в тебе търся топлината,
ти - в нея, но нали
ний двама искаме любов еднаква,
еднакво страдаме, мълчим, тъжим...

Еднакво и... съвсем различно.
Обърнал гръб, пристъпваш уморен
към същото това момиче,
сменил посоката, но не към мен.

А тя дали ще ме познае
надниквайки там в теб, в очите,
когато види ме удавена,
понесла болката на дните?

Ще мисли ли за мен, когато те целува?
Ще знае ли, че пътят ми към теб върви?
В очите ти добри дали ще плува?
Ще пие ли горчвите сълзи?

От устните ти сладки във омая
ще вкуси ли тъй както аз?
Ще види ли мечтите ти в безкрая?
Ще ти нашепва ли със нежен глас?

Въпрос - без отговор, в мълчание остава.
Ако попиташ мене, ще ти кажа "да",
но ти мълчиш, към нея заминаваш,
обърнал гръб,пристъпваш все така...