автор: himik

Великденски камбани безпощадно...
отекват във душата ми
Единственият Божи син-получовек...
в сърцето ми е разпнат
Лъжепророци и лъжесветци...
със чувствата ми се надлъгват
Изпепелени ангелски криле...
във мислите ми пърхат..
Кръстът жигосва с тръни...
греховното ми тяло
Дълбоки корени са впили...
ръждиви гвоздеи в нозете ми
Езичници отпиват чашите....
препълнени със мойта кръв
Не Възкресение жадувам,а Спасение...
но се събуждам непрекъснато....

/Dum spiro-spero/
P.S.Без да искам, стана акростих...