Коленичи нощта.
Унизена. Преклонила покорно глава.
На косите й влагата черна
Скри от моите устни света.
Коленичи нощта.
И заплака. А сълзите й неми звезди
Пред жестокото слънце изгряха,
Да помолят за прошка преди
Да изпълни най- тежката казън
Да се люби с плача на нощта
и безстратно цял ден да разказва
как се ражда луна, ...и луна, и луна...
09. 1995