автор: meiia

Снощи сестра ми ми беше на гости.
В съня ми пристигна, беше отворено.
Забравих вратата му да залостя,
вратата на всичко неизговорено.
Но тя не продума и дума излишна
взе си от вещите, вкуси от хляба
и ме е напуснала тихо и скришно,
сякаш съм се канела да избягам.
Къде ли ще ходя, друго си нямам:
сънищата, спомените за любовта ми,
усещането за бездънна черна яма
и за паяжината, пленила смеха ми.
Поне да И бях изрекла "довиждане",
но нямаше време или късно се сетих.
Приемам,че просто била е на свиждане
на моята смърт. Или така го усетих.