автор: FINGOLFIN

Всичко вече е известно.
Всичко се е случвало преди.
Пролет, лято, зима, есен.
Болки, чудеса, беди.
Имена, адреси, дати,
обич, спомени, тъга...
Всичко вече е познато.
Всичко си е все така.
Нито нещо ни смущава,
нито нещо ни зове.
Нито страсти, нито слава,
нито светли грехове.
Нито истински щастливи,
нито откровено зли...
Нито нещо ни разсмива,
нито нещо ни боли.
Само нощем сме си близки.
Само нощем не мълчим.
Само нощем ни се иска
някъде да полетим...
Но внимателно и тайно!
Само късно през нощта!
И разбира се - случайно.
И едва до сутринта.