Ако днес не извикаме
цял живот ще мълчим.
Ние вече сме свикнали
радостта да горчи.
Ние, черните гарвани
върху белия сняг
още търсим отчаяно
таен някакъв знак.
И дори не опитваме
да заминем на юг.
Ние само се питаме -
за какво ли сме тук?
За какво ли ни има
в този тъмен живот?
А далече от зимата
свети син небосвод.
Има още останали
непознати звезди.
Да забравим за раните
и за всички беди!
Ние също мечтаем
да осъмнем на път.
Но крилата не знаят
накъде да летят.
И очите не вярват,
а сърцето греши.
Ние, черните гарвани,
носим светли души.
Нас ни мъчат жестоко
тези погледи зли.
Нас от всичко наоколо -
Боже, как ни боли!
И защото обичаме
до последния миг,
песента ни прилича
не на песен - на вик.
Няма повече никога
да живеем така!
Ако днес не извикаме,
ще умрем от тъга.
После птиците стари
ще се чудят до смърт:
-Тези глупави гарвани
за какво ли крещят?
И тогава ще видите -
чак тогава едва -
че под нашите мигли
май блести синева.
И така ни изгаря,
че под сняг или дъжд
ние, черните гарвани,
пеем само веднъж.