автор: sublazun

- Това новият комшия ли е? - проточих врат през живият плет за да попитам Нела.
- Казват, че е производител на бадеми. - поде Нела, забелязала интереса ми - Разпродал си имотите в Турция и качил Ориентекспрес.
Разправят голичък, като охлюв дошъл .. по една ризка, портфейл и вестник, ама въшкав с пари. Чудят се селяндурите и разпитват как така тук се е довлекъл, и отде пари да купи вилата на депутатина. Цяла фабрика е оставил за печени ядки, а сега се отдавал на отчаяна почивка. Ти що питаш ...... ? - опули подозрителните си очи Нела. Усети как е изтърва цялата новина без да се облажи от любопитството ми и сви вежди
- Ами, питам .....?! Работа си имам, Нелка. Ако искаш от онази дъвка - завъдила съм ти. Ела си я вземи следобед, тъкмо ще пием по едно кафе.
Умеех да я излъжа аз нея и да прекъсвам разговора на любимите и места. Врътнах се високомерно в дневната и хукнах да търся огледалото. Знаех за Айдън. Цялото село знаеше. Кипрехме се до къщата му и надничахме случайно в прозорците му, окрилени от надеждата за случайна среща. Виждах жени край края на двора му в нови рокли да повдигат пети и да се смеят. Виждах лица на уморени вдовици да се разтягат в младежки трепети и да обхождат кръга на слънцето все до къщата му. Вчера и Нела изскочи в пенюара си да претупа килимите, и да му търси погледа.
Най-после и аз исках да включа остатъчното си обаяние и да потърся щастие, примамена от уханието на пролет и на любов. Вперих се в огледалото и направих всичките си муцунки, с които си въобраявах, че имам лицеприятен израз и после доволна грабнах една хавлия. Намърдах се щастлива в банята, заедно с хиляди планове и представи за социално бъдеще. Представих си Айън гол и от това така ме напуши на смях, че се задавих от лютият вкус на гела. Изкъпах се припряно, избрах засрамена най-дантеленото си бельо и започнах да се наслаждавам на приготовленията. Готвех се, както кобра. Извивах кожа и се пържех от удоволствие да докосна топлият ден. Знаех точно колко грим да сложа и кои обици. Знаех всяка дребна последователност до мига на срещата. Нямах време да мисля какво да облека, а и винаги избирах тоалета си подвластна на инстинкта без да му придавам особено значение. Знаех, че мъжете не разбират достатъчно от мода, но имат тънко възприятие за чистотата и уханията .... Някой от тях се вълнуват от дъха на лавандула, а други оставят омагьосани само от миризмата на сапун. Сигурна бях, че Айдън обича нежните аромати на ориента. Мирисът на тамян примесен с дъха на изсушени цветя щеше да го привлече, като хубав спомен. Намазах шията си с Едикт и се усмихнах.
Сресах пърхавите си коси и плъзнах език за блясък език по устните. Разрових в гардероба за нещо непретенциозно и възбуждащо, когато на вратата се позвъни. Сигурна бях, че е Нела, но нямах никакво намерение да и отворя. Точно се присмивах на раздразнителното и чакане, когато четката ми за коса се свлече с предателски шум на пода. Метнах старата си провлачена риза и удряйки кутрето на левият си крак (нещо, което ми се случва постоянно) отворих с един скок вратата. Бях озверена от болката и звездите, които се завъртяха пред очите ми. Мътни вади гняв попиха в погледа ми и преди да се овладея в рамките на фокуса ми видях него.
- Извинете ме, но вече трети ден откак се нанесох, а не си познавам комшийте. Ако искате елате с мъжа ви да пием по една турска ръкъ. Сложил съм и салата.
Беше очарователен. Не много висок, рус, със сини очи. Не, по-скоро бяха тъмно лилаво-сини, като развълнуван океан. Имаше матов тен с маслинен блясък и дъх на бадеми. Устните му в прозрачно розово, носеха смеха на ироничната мъдрост, която разказваше тихи и истински истории за преживени чудеса. Виждаше се, че е самотен. Ризата му беше с неправилни гънки, оставени от неумела ютия, а дънките с грапавината на чести перални. Ръцете му бяха небрежно увиснали на палците в джоба на дънките му, а формата на пръстите му оставяха мокри отпечатъци върху горната ми устна.
Чувствах се ужасно, като сгащена на тъмно котка, която си е загубила инстинкта за оцеляване. Избърсах капчиците пот над мустака си и почти залостена зад вратата, (тъй като бях отворила по риза) се опитах да овладея неудобството си.
- Всъщност нямам такъв, .... разведени сме .. съжалявам.
Виждаше се, че е хитър. Разтегна ъгъла на тръпчинката си в иронична и упойваща усмивка. Знаеше, че съжалявам не за проваленият си брак, а за липсата на придружител и не правеше никакъв опит да се прикрие. Сигурна бях и, че е знаел предварително. Дръзката му самоувереност ме обезоръжи и ми се искаше час по-скоро да го разкарам. Мразех самоуверени мъже, но винаги се чувствах лично предизвикана, когато се сблъсквах с тях. Мразех и себе си, за неконтролируемите хормони, които не ми позволяваха да пречупя нахалството му с директен отказ. Искаше ми се да хлопна под носа му и да го ударя физически, но в същото време се чувствах хипнотизирана от погледа му и не смеех да мръдна.
- Извинете ме..... не знаех. И все пак ако ви е удобно елате, аз съм в двора. Мисля, че се вижда от тука.
Разбира се, че се вижда. Та нали целодневно следях движенията му. Имаше грацията на принц и спокойствието на монах. Стъпваше тихо и самоуверено, като хишник и с насладата на глупав цар. Вече трети ден си нареждаше зукумите и пререждаше цветята в саксиите. Къщата беше огромна, но в нея не беше променил нищо. Нямаше как да е променил атмосферата и със скромният куфар с който пристигна първият ден. Нанесе се, като завръщаш се корабокрушенец, но в челото му имаше хъс да започне нов живот. Правеше смешните упражнения на йога със смехотворна точност и съсредоточеност, но вечер винаги протягаше дългите си крака на двата стола, пред масичката в древен стил и пиеше турска ракия. Мирисът и почти се впиваше в ноздрите ми, и само чудо ме възпря да почукам първа на вратата му.
- Аз я пия с таратор. Нещо против да го приготвя и тогава да дойда?! - това бях аз. Нямах време за губене. Хукнах да беля краставиците и да търся чесън, а в главата ми отново започнаха да се подреждат картини. Шарени и смешни картини за дните на оставащият ми живот. Един голям панаир от случайности, които така ме затрупваха, че не успявах да се замисля. Нямаше да направя кафе на Нела и щях да пристъпя отново обещанието си за безгрещност. Щях да се ухиля на скучната си самота с риск да объркам отново всичко и да напия ракията на комшията.
.........Казвам се Агата. Баба ми се казваше така, и така ще кръстят внучетата си на мене. Имам три деца от четири съпрузи и продължавам да търся любовта навсякъде :))))