автор: Blue_whale

Поисках да ти кажа нещо мило,
а ти да кажеш: "Колко си добра!"
Какво и как? Сърцето бе сгрешило,
когато гневни думи то избра.

Сърцата ни са бурни океани,
душите ни - далечни светове,
във мислите вселени са побрани,
а във ръцете - странни ветрове.

Поисках океани от милувки
и слети във прегръдка светове,
извиках ясни мисли - без преструвки,
попътен вятър, зрими брегове.

Поисках, помечтах и си повярвах,
че утре вече туй ще е било.
Повтарях го като молитва, вярвах
и в края на деня се сбъдна то.

Не помня казах ли ти нещо мило,
но ти ми каза: "Колко си добра!"
Сърцето ми изглежда бе решило
да не греши отново. То разбра...