Мълниите на гнева
рисуваха пътешествия
в умореният ми иначе мозък,
в които аз не присъствам никак,
но някак си вадя очите ви
и съм бледа сянка ,декор,
някакво нелепо украшение
блестяща брошка на завехнал бюст
размазана очна линия
на очи помътнели от пиене
стара изрезка от вестник
с непрочетена статия
за някакво бивше събитие,
като бележката в края
на недочетена книга -
незабелязвана обикновено
от незадълбочени читатели,
в която е казано всичко.
Немногословна и сбита.
Там съм и се усещам.
Като мазол на петата..