автор: Mojsei

На Sandra



Направих Слънцето затворник,
а то само се съгласи
за сватбата да бъде отговорник
и с блясък да я украси.

От негов къс направих къща,
а в нея изработих пещ -
дъхът ми постоянно да се връща
и с теб да бъде той горещ.

Направих и подаръка венчален -
от слънчев лъч огънах пръстен,
а погледът ти мил - похвален
направи ме съпруг, покръстен.

Потънах и в твойта нежност -
направих го сега:
дарих те с безметежност,
изтръгвайки останала тъга.

Пребродих аз и Долната Земя
и битка водих с хала -
това бе лошата Ламя,
твърдяща, че си ме предала.

Тогава ти направих водопад -
да блика радост бяла,
дори когато ад
реши да те погълне цяла