Аз се влюбих във Теб и разбрах,
че Ти си любов!
Досега се кълнях, че обичам,
но очите си криех в ресниците!
Не че лъжех,
но нещо все недостигаше!
Страдах, копнях -
преживях толкова много любови!
Във очите ми слънче надничаше,
дъждове зажаднели се стичаха!
В реки от сълзи се пречиствах
......и вярвах!
Аз се влюбих във Теб и разбрах,
че Господи - Ти ме обичаш!
.........
Ако очите ни
са като тези на гълъба,
който винаги каца до нас -
ще се обичаме ли по-истински?
Ако очите ни са,
не с цвета на небето,
а с цвета на изгрева -
ще си вярваме ли повече?
Ако очите ни са
като тези на истината,
няма да ги затваряме,
когато се докосваме с устните си,
защото ще сме сигурни,
че не се лъжем!