автор: c_ant

прегърнат от дългите бедра
на двупосочно разстояние
стоя обременен с желанията
на пропадащи минути
саблезъби като
изчезналите кротки котки
и честни като целомъдрените рози
нацелили в сърцата ни присъда
докато вечерите скорост придобили
прошумоляват с вятъра в листата
и с жълти викове
посочват принадлежност
от пристрастията
на овдовяла самота която
като цикоп ме следва с циферблата си
на многострадален барометър
и невъзмутимо със стрелката си ме сочи
да
/мургавите рози са стерилни
макар и освежили полунощ когато
прозорците са в сянка
и сарасате ни омайва
с влюбените си цигулки/
и
като паяк пак висиш дошъл от никъде
в нечетността си стоплен
от измислени наздравици
и
ще се затичаш по еклиптиката
на разстоянието дето те пробожда
с пипалата си