автор: Mojsei

На Loneliness


Прострях ръце
на твоите гърди
с поглед,
в немигащи очи
и казах с глас, с който се твърди:
- Самотна си,
животът ти горчи...
Тръгни в приятелство с мен
и недоверието ти
аз ще излекувам,
но ще се окажеш в плен
и с теб тогава ще ликувам,
потънала в мойта мощ,
преминала през бездна -
достигнала до нашта нощ,
а тя е тиха, звездна.
Душата ти с мен е млада,
защото съм пречистен
от лумналата клада,
а тръпката мънистена
по пътя ще ни преведе,
но той е нишката на благодарност,
създала общо, влюбено сърце.
В живота ни
ще ходиш чиста -
сега скочи
в доверието дълбоко
и ето -
твоята душа сребриста,
опростена чрез невинност,
навлиза в свят за двама,
а той е сфера на интимност.