Прогоних безмълвно на мрака покоя
И станах луна
Разчупих внезапно съня на прибоя
И станах вълна
Откраднах на делника скритите багри
И станах млад сън
Надзърнах на тайната в немите пазви
Ала останах отвън.
Останах отвън да зова и се моля
Безпътна и страшно сама,
Загърбих луната, проклех и прибоя,
А после денят ме прибра.
Залости ме в своите делнични друми,
От слънце ми натежа,
Увисна във мене и каза без думи,
"Ти вече нямаш душа".