автор: dubrav

Хубава си.
В профил.
И в анфас.
И сълзите си добре прикриваш
в този тъжен предвечерен час,
сгушена на бялата ми риза.
И рисуваш своята тъга
с петънца от черната спирала,
дълга, тънка, мравчена следа,
преразказва нашата раздяла...
Искам да забравя този час.
Искам ризата ми да е бяла.
Хубава си.
В профил.
И в анфас.
А пък аз съм твое огледало!