автор: c_ant

от усмивките на инфантилните гиганти
тичинков прашец се рони
и не смеят да заспят времето изгребват
с тихо бликане по капиляри от безсънни признаци
гравитират
зиморничаво придошли
безволни като локвите небе полепнало по тротоара
преследвани с привнесени проблеми
затлъстели временно
сконфузено пристъпват пресипналите гласове