автор: pord

Защо се оказваме неподготвени
за естествените неща?
Живите
не разбират живота.
Мъртвите
не разбират смъртта.

Знам, че каквото и да си говорим,
жадуваме
да оставим знак.
Но който е пуснал корени,
как ще достигне бряг?

В живота няма чисто реми,
изплъзва се
верният отговор.
Доброто и злото не идват сами.
Забравяме само доброто.

Може би е човещина,
дето искаме
да се проврем
между хватките;
но как бихме казали истината,
без да посочим лъжата?

Своята собствена участ
се мъча да пиша сам.
И колкото
повече уча,
толкова по-малко знам.

Решавам една задача,
без да се готвя за изпит:
ако съм тук -
да знача,
ако ме няма -
да липсвам.