автор: himik

* * * *
Скъпи приятели,
Най-напред искам да Ви благодаря за това,че решихте да прочетете това мое "произведение" и да се извиня за (може би) изгубеното Ви време.
Сигурно сте забелязали моята слабост към "акростиха",но този път Ви предлагам нещо,което може би не е правено досега-обратен акростих (поне аз след дълго проучване не открих подобен - в края на редовете).
Написах го преди 2-3 години и затова може би Ви звучи малко наивно,но реших да Ви го предложа като нещо уникално (като стил, разбира се).
Предполагам,че ще предизвика спорове от "осанна" до "разпни го",но ще се радвам на репликите-дори да са от "вледеняващи" до "изпепеляващи"...
Даже мисля да предложа такава тема във форумите-"Акростих" (щом може да има "Стихоплетстване").
Благодаря Ви за търпението и критичните бележки,които сигурно ще последват!!
(защото безразличието е по-страшно от критиката,според мен)

* * * * * * * * *
Обичам своята РодинА
от древността пътуващ кораБ
потъващ и изплаващ,стар и ноВ,
но никога нестигащ бряГ.

Обичам българския роД-
проблясващ фар през вековетЕ,
поробен и свободен неведнъЖ,
но никога непомнещ залеЗ.

Обичам родните просторИ-
от Бога даден къс от раЙ,
с планински върхове от кремъК
и ридове от мрамор бяЛ.

Обичам фолклорния ритъМ,
летящата между звездите песеН
и кръшно българско хорО-
родено в Добруджанска стеП.

Обичам звучния ни говоР-
част от славянството във нас
и буквите-като пчелички в полеТ-
рисуващи словата мУ.

Обичам скалния релеФ,
пътечките,обрасли с мъХ
и въздухът ,със дъх на здравеЦ-
ехтящ от работлив кълваЧ.

Обичам те ,когато страдаШ,
но никога не губиш моЩ
и знам,че всеки те оплЮ,
но винаги ще си БългариЯ !!