автор: nikoi

За мене няма още болница,
в която да се излекувам...
Сега съм сита и доволна съм,
че още тук съм,съществувам.
Когато сутринта будилника
ми заопява над главата
събуждам вятъра с усилие,
но той не е попътен вятър,
а все назад ме връща,сигурно
защото страх ме е от бъдното.
Вървейки,си измислям фигури,
излезли сякаш от отвъдното,
които с мен въвят и може би
не мога да опитомявам,
защото ми настръхва кожата
или косата се изправя.
И "черни мисли"е понятие,
с което съм се примирила.
Сама на себе си разпятие,
сама на себе си бесило съм.
За мен я няма още билката,
която да ме излекува.
Не искам помощ,искам силата,
с която няма все да чувам
стенания и плач и викове,
да виждам в сиво,да съм няма.
Будилник.Нов ден.Вятър.Тихо е.
Сама на себе си измама съм.
__________________________________
*Save MY Soul