автор: swetulka

В пашкула съм си свита-какавида най-безлична,
с предчувствие за бъдещето ми на пеперуда
и виждам как разкъсвам таз вселена-клаустрофобична,
след звезден взрив ще се родя,за да съм друга!

Ще трепнат радостно крилата ми,с божествен дъх погалени,
попили багри приказни-сънувани във чудни сънища.
Ще ги разперя и ще литна в облаците-слънчеви,опалени-
в огромния всемир-една прашинка мъничка...

Ще пея волно,ще се къпя в утринна роса;
цветята дивни с устни ще целувам...
От тръпна радост в този миг аз искам да умра,
защото знам,че после пак ще съществувам.

Ще съществувам като червей-гнусен,огоен-
гризящ листата на цветенцата вълшебни;
росата утринна на слуз ще стане в мен
и ще умрат оглозгани стеблата -непотребни.

О,миг,на бъдещето мое пеперудено!
Ела,без тебе моят свят ще е загубен !