 |  Задъхвам се. Не, не ми се живее в
град.
Искам къща - на бряг.
Неизравнено осеян с
окапали мигли на слънце
и къща, в която
след умореното вън ще се върна.
Публикувано от MMM на 18.04.2005 @ 09:40:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пристан" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пристан
от Izvor (WMRSG@web.de) на 29.05.2005 @ 22:22:35
(Профил | Изпрати бележка) | Вземи я!...
Само ти ще я намериш -
След края на града,
в началото на вятъра...
На брега
на морето
влята, пято
с моите води
и Божията Сила.
Построил съм и дъга...
Дъга-подслон за миглите
на слънчеви очи, за лудост
пристан, кéя за души, обрулени
от бури, тиха одая-замáя в зимните
настръхнали стъгди, с колони-стълбове
от ваяни, орисани на песен багри, стъпили
върху мечтите ни, опрели стръмни полети-лъчи
в единствено възможния за кръста ти таван - НЕБЕТО.
На тихия му бряг ела
... и вдишай ГО!
ЖИВЕЙ!!!
|
Re: Пристан
от Perdita на 30.05.2005 @ 07:38:28
(Профил | Изпрати бележка) http://mariapavlova.net | Ще я потърся след края на града, и ако не е Илюзия, ще я открия.
...Ще доплувам по река от светлина. Тук пяната блести така, че осветява Истинските Неща и няма начин да не ги забележиш :) Или ще пританцувам по Млечния път - пританцуването е защото малко пари.
А Дъгата - прекрасна ми изглежда тя! И приютяваща, и топла...
Сънувам ли :)
Благодаря! |
]
Re: Пристан
от Izvor (WMRSG@web.de) на 31.05.2005 @ 04:20:16
(Профил | Изпрати бележка) | От шепите ми,
слети в дом-сърце
покапа сън...
Сънувай го
по капка -
Звън по звън...
Не бързай!
Господ го дари за теб
и дълго ще вали.
Ще ороси в зелено стъбълце -
Лъч бял да разцъфти...
Ще рее син простор
в крила-ръце -
... от ОБИЧ
да боли!
Ще те покръсти златомъдро -
звездна сред звезди,
да не изгаря Пътя Млечен
нежните пети...
Ще те люлее в песен-лодка
по река от светлина.
Ще те посей за Вечност плодна
в браздата - СВОБОДА!!!
:))))))
|
]
Re: Пристан
от Perdita на 31.05.2005 @ 23:12:29
(Профил | Изпрати бележка) http://mariapavlova.net | И да ме изгаря пътя млечен, аз пак ще си вървя.
Благодаря ти! Много, много си мил :)
...Днес един човек ми разказваше как пил от един извор в планината вода преди години - била ледена посред лято...Но ти си топъл, и много чист :)
П.п. Като стана дума за млечния път, се сетих едно мое стихче :
Звезда в небето - клавиш самотен
от някакво невиждано пиано,
съзря в морето малка лодка
с две паднали тела, в едно събрани.
Мъжът отгоре бе, жената бе отдолу,
огрени от Луната, бяха като млечни.
Не издържа звездата - какви мънички хора,
а любеха се, сякаш имат цяла вечност.
И тя угасна, просто се загуби
в извивките на пухкавата нощ...
...Свободата не е крайната спирка, нали?
целувка
|
]
Re: Пристан
от Izvor (WMRSG@web.de) на 01.06.2005 @ 00:53:39
(Профил | Изпрати бележка) | Да сътвориш искрица-топлинка
и да я духнеш, като пухче
от глухарче...
Да кацне в най-сияйната страна -
нов цвят в душата на едно
другарче... :)))
..............................
Прекрасно е, че има ПЪТ
... и знайни спирки.
Но най-прекрасно е,
че НЯМА КРАЙ...
:))))))
...............................
Оставам ням...
Съблякох думи -
рожденоБЯЛ
да те целуна ))))))
|
]
Re: Пристан
от Perdita на 01.06.2005 @ 01:40:57
(Профил | Изпрати бележка) http://mariapavlova.net | Да, пътят няма край,
пътечките обаче свършват -
дървото си остава,
но тези клончета прекършени
болят...
Е, ще се вслушам в един човек, когото обичам : "Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш...За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване...А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота...: ("Илюзии", Ричард Бах)
П.п. Със сигурност прекрасен е начинът, по който докосваш всичко. Благодаря ти!
:) |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 773
ХуЛитери: 6
Всичко: 779
Онлайн сега:
