автор: hixxtam

Загърбил делника някак си,
празник на егото търся.
Не ме ли харесваш,... глупак си,
дебил, непонятно задръстен.

Аз мога да плюя, да скачам,
да хапя и с кал да заливам.
А ти ще си траеш невзрачно,
защото си тъп и загниващ.

Ще правя каквото си искам,
защото съм НАЙ... и нататък.
И нямаш ти право да мислиш -
с това ми скверниш свободата!

Аз търся конфликтите... да!
И камък със зъби ще къртя.
А ти си за мен в пепелта,
поредна неравност по пътя.