автор: dexoster

Аз не съм ли отчаян,
когато по тебе жадувам
насън?
В миг се отваря сърцето
изпразнено
и болка разливам навън
А ти...
отиде си в тъмната вечер
отроче на белия ден;
превърна се в скръб неизречена...

Вятър косите ти вее,
отмиващ и блянове
сънувани в чуждо легло...
Не те ли докосвах?
С ръце обрисувах ти обич
по твоето тяло...
А ти...
се разпадна в обятия
от неподвързани слова
изричани от хладни величия.

Аз не бях ли за тебе
и денем и нощем
светулката будна;
не светех ли в теб
и огрявах сърце
миловидно?
А ти...
загаси този пламък
от времето тлеещ
и се изгуби в мъглата отвъд.

Но аз ще запаля отново
огньове от други
души прегорели
и в тъмните нощи
от пепел в душа затъмнена
ще блесна.
А ти...
остани си с покварния мрак
от приглушени слова
изричай по вятъра думи в рояк

без нюх и без стойност...

И в спомен за мен да се будиш нощес
не ще съм до теб да любя...
за тебе съм вече изгаснала свещ...