автор: BlackCat

Как съм успяла за ден или два
всичко да сложа във ред?
Стискам уверено твойта ръка
с поздрав, сърдечен и лек.
Гледам в очите ти прямо, без страх -
с поглед, почти заскрежен.
Даже се смея - със моя си смях.
Срещам се с хора през ден.
Даже гласът ми не трепва, нали?
Казвам по дума, по две.
Крача си бързо, когато вали -
сякаш, че знам накъде...
Здрав е сънят ми, съвсем тихо спя.
Топло е мойто легло.
И ме събужда със звън сутринта...

Само не питай защо...